В Унгария писатели и интелектуалци продължават да изразяват тревога относно политическата и културната среда в страната, в контекста на последните парламентарни избори и дългогодишното управление на Виктор Орбан съобщава Франкфуртер Алгемайне Цайтунг.

Според редица литературни автори, обществената и културната атмосфера в страната се е променила значително през последните години. Те посочват, че държавната политика в сферата на културата и медиите е довела до ограничаване на независимите гласове и до засилване на влиянието върху издателства, университети и културни институции.

Някои писатели споделят, че финансирането на културни проекти е неравномерно разпределено и че автори с критични позиции към властта срещат по-големи трудности при публикуване и професионална реализация. Част от тях дори са избрали да живеят извън страната, посочвайки като причина именно политическата среда.

В интервюта и публични изяви унгарски автори описват усещане за „влошаващи се условия за свободно творчество“, като подчертават, че това влияе както на младите писатели, така и на утвърдените литературни имена.

Въпреки това в обществото съществуват и противоположни позиции. Някои интелектуалци и културни дейци защитават правителството, като отхвърлят твърденията за ограничаване на демократичните права и подчертават стабилността на държавните институции.

Политическата ситуация в Унгария остава силно поляризирана, а изборите се разглеждат като ключов момент за бъдещето на страната и нейната посока в Европейския съюз.

Какво казват унгарските писатели за изборите, състоянието на страната, демокрацията и бъдещето на обществото. Техните мнения са силно критични, разнопосочни, но обединени от усещането за исторически преломен момент.

Кристина Тот: Шестнадесет години на упадък

През шестнадесетте години, в които Виктор Орбан е на власт в Унгария, демокрацията постепенно и незабележимо е ерозирала.

Според писателката, Орбан се е трансформирал от млад демократ — чиято цел е била да подобри живота на унгарците — в авторитарен лидер, чиято основна цел е да остане на власт и да увеличава богатството си и това на най-близкия си кръг.

През тези години, твърди тя, той е централизирал образователната система и е унищожил независимостта на университетите. През 2017 г. Централноевропейският университет е бил принуден да се премести във Виена.

Правителството е предприело мерки срещу свободната наука, а здравната система е на ръба на колапс.

Орбан е превърнал независимата преса в инструмент за пропаганда и я използва за организиране на кампании на омраза и дискредитиране на критични гласове.

Според Тот, държавни институции са били премахвани и заменяни с нови структури, в които ключови позиции се заемат от лоялни партийни кадри.

В същото време той се представя като защитник на страната и дори на „християнска Европа“.

По време на миграционната криза през 2015 г. заема силно антиимиграционна позиция. През 2017 г. започва антисемитска кампания срещу Джордж Сорос. По-късно ЛГБТ общността е представена като заплаха за „семейните ценности“ и християнска Унгария.

Въпреки че страната разчита на помощ от Европейския съюз, Орбан често заема антагонистична позиция към ЕС.

Политиката му е националистическа и се представя като защита на суверенитета и семейството. Конституционно семейството е дефинирано само като съюз между мъж и жена. Въпреки това раждаемостта намалява заради икономическа несигурност и високи данъци. Домашното насилие остава сериозен проблем, а правата на децата са нарушени.

Кристина Тот (Tóth Krisztina) изразява страх, че след загубата Орбан и неговата партия няма да предадат управлението мирно, а могат да се опитат да блокират икономиката на страната. Тя подчертава, че бъдещото правителство трябва да се справи с корупцията, да възстанови демократичните институции и да обедини силно поляризираното общество.

Ференц Барнаш: Неспокойна пролет

Според писателя Ференц Барнаш (Ferenc Barnás) резултатът от изборите е от огромно значение и вниманието на Берлин, Брюксел и Париж е насочено към Будапеща, защото от това зависи и бъдещето на Европа. Очакванията са високи, напрежението също. Европа се намира в ситуация, в която недалеч от границите ѝ има война, която я засяга пряко.

Светът, в който правото на силния постепенно измества върховенството на закона, прави ситуацията още по-опасна. Барнаш отбелязва, че някои правителства идват на власт чрез демократични избори, но после получават възможност да водят неконтролируеми войни.

По негово мнение изборите са въпрос на легитимност. Той казва, че изборите са тест дали обществото е доволно от своето управление или желае промяна. Но поставя и въпроса дали и гражданите на ЕС са доволни от своите правителства.

Барнаш заявява, че като писател не е политолог, но когато мисли за света, е обезпокоен от ерозията на демокрацията. Според него демократичните институции постепенно се подкопават, а някои режими използват избори, за да легитимират властта си, включително за водене на войни.

Той подчертава, че гласуването е въпрос на доверие и че крайното решение се взема в избирателната урна. Изразява надежда това да остане така и в бъдеще.

Дьорд Драго̀ман: Война и мир

Преди 21 години Дьорд Драго̀ман (Dragomán György) пише саркастичен разказ за забравеният румънски „референдум за мир“ от 1986 г., в който хората можели да избират между война и мир.

Той напомня орвеловата логика: „Войната е мир“.

Когато Орбан се връща на власт преди 16 години и приема нов медиен закон, писателят публикува текста отново. От журналист научава, че вероятно е бил включен в неофициален черен списък на системата. Според него авторитарните системи се характеризират с това, че правилата не са ясни, но всички знаят, че трябва да се подчиняват.

Единственото правило е, че властта винаги е права.

В Унгария през последните години, твърди той, демократичните институции, създадени след падането на комунизма, са постепенно разрушени от властта на един човек. Той поставя въпроса дали чрез държавно подпомагана корупция може да се създаде система, която формално изглежда като демокрация, но реално функционира като феодална структура.

Още от началото става ясно накъде води този процес — текстове, критикуващи старата диктатура или пропагандата, водят до цензура и изключване от медии. Орбан, според него, води идеологическа война срещу демокрацията и ЕС, сближава се с Русия и изгражда олигархична система. В текста се отбелязва и премахването на думата „република“ от името на държавата.

Според Драго̀ман става дума за избор между феодализъм и демокрация, между Европа и Русия. Той завършва с надежда, че след изборите ще се види дали промяната е възможна.

Жофия Бан: Култура на срама

„Не се страхувайте!“ — това е лозунгът на движението, създадено от Петер Мадяр преди две години, когато се появява публично, повтаряйки думите на папа Йоан Павел II: non abbiate paura.

Според Жофия Бан (Zsófia Bán) този лозунг улавя духа на общество, което е било доминирано от политика на страх. Нищо не е по-полезно за авторитаризъм от културата на страх, а Орбан отлично разбира това.

Тя разказва, че той като дете е бил малтретиран от баща си и рано е научил как страхът действа върху слабите и как дава власт на тези, които го използват.

Унгарците, според нея, са свикнали да живеят в страх и това се отразява в литературата и културата. Исторически страната често е била „от грешната страна на историята“ — в двете световни войни и под съветско влияние. Това е създало наратив за нация-жертва, без реален контрол върху съдбата си.

При Орбан се появява нова интерпретация — че унгарците са били „предадени от един от своите“. Хората осъзнават това бавно и трудно реагират. Според нея системата позволява изнудване на големи групи от населението, особено бедните и уязвимите. Това води до общество, доминирано от страх, апатия и цинизъм.

Движението на Петер Мадяр улавя желанието на хората да се освободят от срама и да възстановят национална гордост. Ключовият момент е простото послание: „Не се страхувайте“. Постепенно това възражда надеждата за промяна.